Sep 1, 2009, 10:39 AM

Денят 

  Poetry » Other
5.0 / 1
601 0 0
Стоиш с писалка в ръка и може би пишеш своите последни слова.
Стоиш дълго над листа хартия, а ръката ти от мъка и нерви трепери,
сякаш че в скучния и динамичен свят ти смисъл не намери,
сякаш че той бе само един миг отживян - в сълзи облян.
Сутрин се будиш от съня непреодолян, кошмарът - давиш се в океан,
започваш да плуваш, но си скован,
а после се събуждаш и мислиш над съня си - необуздан...
После ставаш и миеш лицето, слизаш надолу - ежедневието проклето,
без захар пиеш кафето, а горчилката не се усеща,
мъка тегне на сърцето, а от очите капе сълза гореща.
Излизаш навън и си мислиш, че ще хвърлиш старото бреме,
сядаш на пейката в парка и се сещаш за старото време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли All rights reserved.

Random works
  • it has always been everyone knew the answers to all the questions, but no one could know, ......
  • Two pairs of eyes Celestial bodies Two hearts, magnets Forceful separation Walls of ice ......
  • I'd rather be the liver of Prometheus than live in this illusion of deliverance The more you know, t...

More works »