Стоиш с писалка в ръка и може би пишеш своите последни слова.
Стоиш дълго над листа хартия, а ръката ти от мъка и нерви трепери,
сякаш че в скучния и динамичен свят ти смисъл не намери,
сякаш че той бе само един миг отживян - в сълзи облян.
Сутрин се будиш от съня непреодолян, кошмарът - давиш се в океан,
започваш да плуваш, но си скован,
а после се събуждаш и мислиш над съня си - необуздан...
После ставаш и миеш лицето, слизаш надолу - ежедневието проклето,
без захар пиеш кафето, а горчилката не се усеща,
мъка тегне на сърцето, а от очите капе сълза гореща.
Излизаш навън и си мислиш, че ще хвърлиш старото бреме,
сядаш на пейката в парка и се сещаш за старото време.
Гледаш как хората те отминават и сякаш болката ти поминава...
© Поли Todos los derechos reservados