Jun 16, 2011, 8:24 PM

Дете 

  Poetry » Love
1123 1 34

Ти си лоно на нежна магия

и ме хвърляш на клада от зов -

тази мъжка душа - изгори я

и покръсти я с дива любов...

 

И наливаш омайното биле,

а по устните сладко горчи

и  тръпчивото  обезсилие

ме изпива с красиви очи...

 

Няма как да си тръгна от тебе,

а от себе си – няма къде...

Без любов е човек непотребен,

а със нея  - остава  дете...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??