Дете

16 jun 2011, 20:24

Poesía » De amor

1156 1 34

Ти си лоно на нежна магия
и ме хвърляш на клада от зов -
тази мъжка душа - изгори я
и покръсти я с дива любов...
И наливаш омайното биле,
а по устните сладко горчи
и тръпчивото обезсилие
ме изпива с красиви очи...
Няма как да си тръгна от тебе,
а от себе си – няма къде...
Без любов е човек непотребен,
а със нея - остава дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дете

Искате да прочетете повече?

Propuestas