16 июн. 2011 г., 20:24

Дете 

  Поэзия » Любовная
1159 1 34
Ти си лоно на нежна магия
и ме хвърляш на клада от зов -
тази мъжка душа - изгори я
и покръсти я с дива любов...
И наливаш омайното биле,
а по устните сладко горчи
и тръпчивото обезсилие
ме изпива с красиви очи...
Няма как да си тръгна от тебе,
а от себе си – няма къде...
Без любов е човек непотребен,
а със нея - остава дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
: ??:??