Валери_Станков (Валери Станков)
1579 1027
Jun 30, 2024, 11:24 AM

Дете на Божия безкрай 

  Poetry
5.0 / 5
354 1 1
ДЕТЕ НА БОЖИЯ БЕЗКРАЙ
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен.
Отвъд проводил не една надежда, на следващата казвам тихо: – Да!
Над извора признателно се свеждам – да милна отлетялата вода.
Простих се с куп илюзии, химери, преминах през пустини златна кал.
Понякога се питам: – Еех, Валерий, живял ли си, или не си живял?
Живота си, ни дълъг, нито кратък, едва ли нявга ще превърнеш в Рай.
Но – щом е път, върви си го нататък! – едно дете на Божия Безкрай.
27 юний 2024 г. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Random works
  • pavli (Павлина Петрова) Между покоя и хаоса...
    Между покоя и хаоса...
  • Burns White
    In my head her lips white-hot are melting Burning red are thoughts my blood is pelting This is not a...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Rain
    Eternal darkness is what i've become, it makes me drift through nothingness of time. I'm looking for...
  • Reddas (Кейтлин А.) Scene after scene
    Scene after scene I fade away… and blend in the end But when will I see them? When Will I be able to...

More works »