Често си повтарям: Не изкарвай прекалено много време в главата си... Освободи контрола! Залепвам усмивката и търся поводи за шеги и закачки... И се забавлявам... Така си е... Да, смехът е мембрана, която предпазва от чуждо нашествие… Няма по-сигурна защита от смеха!!! Смях за здраве, смях против уроки, смях против злонамерени нападки... Но... ей тук става объркването – когато нещо отвън се раздвижи и наруши равновесието и защитата ми... Всъщност то май не е отвън, а изплува от най-дълбокото ми и толкова настойчиво иска да се покаже на повърхността... Но докато не разбера какво е това НЕЩО, то ще ме смущава и все ще се лутам в търсене на себе си, макар да съм убедена, че когато почувствам спокойствие, всичко ще си дойде на мястото...
От всяка своя минута отделям по една секунда, в която през мисълта ми светкавично преминава „Ако”. После още две секунди, за да си повторя: „Не се страхувай!” Следват три секунди, в които се моля Господ да ме напътства... За четири секунди преповтарям вече премислените стъпки. Най-трудни са следващите пет секунди, когато правя първата крачка. Това е – остават ми четиридесет и пет секунди, в които действам.
И благодаря за всичко, което се случва в живота ми. За хубавите неща – с усмивка, за лошите – с поредната удовлетвореност от превъзмогването им... БЛАГО ДАРЯВАМ всяка минута...
Богатство е – отвън и отвътре...
© Павлина Петрова