Понякога се ровя във кашоните,
прашлясващи под старото легло;
играя си с на влакчето вагоните
и търся нещо, но не знам какво.
Разресвам пак на куклите косите
и спомням си как тайно си мечтах,
да следвам най-безкористно мечтите
и пътя, който нощем си чертах.
Но ето... по средата съм – на нищото,
опитвайки до днес да разбера
защо не топли огънят в огнището,
но само фас след фас гася... ...