5 мая 2011 г., 23:45

Детски кът 

  Поэзия
697 0 1
Понякога се ровя във кашоните,
прашлясващи под старото легло;
играя си с на влакчето вагоните
и търся нещо, но не знам какво.
Разресвам пак на куклите косите
и спомням си как тайно си мечтах,
да следвам най-безкористно мечтите
и пътя, който нощем си чертах.
Но ето... по средата съм – на нищото,
опитвайки до днес да разбера
защо не топли огънят в огнището,
но само фас след фас гася... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »