Детското държи ме жив

Apr 4, 2019, 2:19 AM

Poetry

278 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете,
попивам с пръсти соковете – корен.
Не искам тази лудост в мен да спре,
а спре ли, значи че съм вече спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Детското държи ме жив

Искате да прочетете повече?

Random works