Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете,
попивам с пръсти соковете – корен.
Не искам тази лудост в мен да спре,
а спре ли, значи че съм вече спомен!
© Данаил Таков All rights reserved.