Детското държи ме жив

4.04.2019 г., 2:19 ч.

Поезия

277 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете,
попивам с пръсти соковете – корен.
Не искам тази лудост в мен да спре,
а спре ли, значи че съм вече спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Детското държи ме жив

Искате да прочетете повече?

Предложения