Днес не ми се съществува

Jan 19, 2015, 5:55 PM

Poetry » Other

461 0 2

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,
но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.
И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Днес не ми се съществува

Want to read more?

Random works