Днес не ми се съществува

Jan 19, 2015, 5:55 PM

Poetry » Other

414 0 2

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.

Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,

но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.

И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя,

далеч от грижи и несгоди,

спокоен дето ще царувам.
Простете ми. Днес просто
не ми се съществува.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

krchernev (Красимир Чернев)

2015-01-20T11:01:53+02:00

Някакъв хубав ретро повей усетих тук - настроението и звученето от първите десетилетия на миналия век!
И все пак е модерно изразена алиенация!
plama7 (Пламена Владимирова)

2015-01-19T20:22:55+02:00

Всеки е имал такива дни в които
просто не му се съществува.
Тъжно, но хубаво си го написал.

Днес не ми се съществува

Свързани произведения

Comments

Random works