Днес не ми се съществува

19 ene 2015, 17:55

Poesía » Otra

415 0 2

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.

Те умират. Без утеха пак.
За да се завърнат преродени,

но подир, уви, усещам как
ме гледат двойно по-студени.

И тайничко понякога желая
да сторя крачка-две назад,
над въртежа на окаяните
мълчаливо от брега да бдя,

далеч от грижи и несгоди,

спокоен дето ще царувам.
Простете ми. Днес просто
не ми се съществува.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krchernev (Красимир Чернев)

2015-01-20T11:01:53+02:00

Някакъв хубав ретро повей усетих тук - настроението и звученето от първите десетилетия на миналия век!
И все пак е модерно изразена алиенация!
plama7 (Пламена Владимирова)

2015-01-19T20:22:55+02:00

Всеки е имал такива дни в които
просто не му се съществува.
Тъжно, но хубаво си го написал.