petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
May 27, 2007, 7:32 PM

До камъка бе спряло времето... 

  Poetry
796 0 18

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.



Гласът прибоен,  долу,  на вълните,
припяваше онази нейна  песен,
разцъфваха мехурчета в пяната
и слънце с ласки галеше страните й.



До камъка,  на платото,  бе спряло времето -
дъхът човешки сливаше се със космичния.
Като крило на гларуси листата бяха бели,
а нежен,  вятърът нашепваше и думите...



Редеше ги - огЪрлици от пяна и корали.
Значимостта им беше знак във времето.
Незаличими,  с перо изсече дири в душата ми
като присъствие - от днес към бъдното.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??