27 мая 2007 г., 19:32

До камъка бе спряло времето... 

  Поэзия
782 0 18

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.



Гласът прибоен,  долу,  на вълните,
припяваше онази нейна  песен,
разцъфваха мехурчета в пяната
и слънце с ласки галеше страните й.



До камъка,  на платото,  бе спряло времето -
дъхът човешки сливаше се със космичния.
Като крило на гларуси листата бяха бели,
а нежен,  вятърът нашепваше и думите...



Редеше ги - огЪрлици от пяна и корали.
Значимостта им беше знак във времето.
Незаличими,  с перо изсече дири в душата ми
като присъствие - от днес към бъдното.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??