petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
27.05.2007 г., 19:32 ч.

До камъка бе спряло времето... 

  Поезия
781 0 18

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.



Гласът прибоен,  долу,  на вълните,
припяваше онази нейна  песен,
разцъфваха мехурчета в пяната
и слънце с ласки галеше страните й.



До камъка,  на платото,  бе спряло времето -
дъхът човешки сливаше се със космичния.
Като крило на гларуси листата бяха бели,
а нежен,  вятърът нашепваше и думите...



Редеше ги - огЪрлици от пяна и корали.
Значимостта им беше знак във времето.
Незаличими,  с перо изсече дири в душата ми
като присъствие - от днес към бъдното.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??