Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.

През надвесените клони
в ромолящата вода
се оглежда небосклонът,
слязъл ниско до брега.

А тревицата край мене
свежа, жилава расте.
В стръковете  ѝ зелени
паяк мрежа си плете.

И душата се отпуска.
Водни капчици безспир
закачливо те ме пръскат
и потъвам в земен мир.

Седнах тук да си почина,
ех, чудесен малък рай!
Обещах си пак да мина
някой път към този край.

И за спомен си откъснах
малко клонче от върба.
Жал ми стана и го пуснах
да си плува във вода.