До сетния ми дъх
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам?
Ти си утрото в деня ми прозаичен.
Все със теб ли ще подслаждам си кафето?
И дъждът в душата ми е носталгичен,
не послушам ли във мен детето.
Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.
Шеметно ли трябва да те искам?
Не оставяш без надзор мечтите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up