23 jun 2010, 12:56

До сетния ми дъх 

  Poesía
972 0 2

До сетния ми дъх

 

Ти си моят път, постлан със рози.

Все по него ли към теб ще тичам?

Безвъзвратно хвърлила окови.

Винаги ли тебе ще обичам?

 

Ти си утрото в деня ми прозаичен.

Все със теб ли ще подслаждам си кафето?

И дъждът в душата ми е носталгичен,

не послушам ли във мен детето.

 

Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.

Шеметно ли трябва да те искам?

Не оставяш без надзор мечтите.

Още ли? До края ще те искам.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??