До сетния ми дъх

adi_adi_adi (Ади)
29 94

23 июн. 2010 г., 12:56

Поэзия

973 0 2

До сетния ми дъх

Ти си моят път, постлан със рози.

Все по него ли към теб ще тичам?

Безвъзвратно хвърлила окови.

Винаги ли тебе ще обичам?

Ти си утрото в деня ми прозаичен.

Все със теб ли ще подслаждам си кафето?

И дъждът в душата ми е носталгичен,

не послушам ли във мен детето.

Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.

Шеметно ли трябва да те искам?

Не оставяш без надзор мечтите.

Още ли? До края ще те искам.