23 июн. 2010 г., 12:56

До сетния ми дъх 

  Поэзия
1115 0 2
До сетния ми дъх
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам?
Ти си утрото в деня ми прозаичен.
Все със теб ли ще подслаждам си кафето?
И дъждът в душата ми е носталгичен,
не послушам ли във мен детето.
Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.
Шеметно ли трябва да те искам?
Не оставяш без надзор мечтите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ади Все права защищены

Предложения
: ??:??