ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя!
Пилей ме с Обич в думички добри? – не ща светът със друго да ме помни.
Не струпах слава, злато, власт, пари – и тъй ще си умра – щастлив бездомник.
Два века стана как Ти паля свещ – и сипвам Ти в кандилцето елея.
И – моля Ти се, Боже, с глас горещ? – додето през света се ветролея! –
на хората докрай да се раздам – за мен е твърде просто и логично.
Защото този свят – не е ли храм, какво тук значи някаква си личност?
28 декемврий 2024 г. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up