ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ

… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,

и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?

Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.

Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя!

Пилей ме с Обич в думички добри? – не ща светът със друго да ме помни.

Не струпах слава, злато, власт, пари – и тъй ще си умра – щастлив бездомник.

Два века стана как Ти паля свещ – и сипвам Ти в кандилцето елея.

И – моля Ти се, Боже, с глас горещ? – додето през света се ветролея! –

на хората докрай да се раздам – за мен е твърде просто и логично.

Защото този свят – не е ли храм, какво тук значи някаква си личност?

28 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.