ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя!
Пилей ме с Обич в думички добри? – не ща светът със друго да ме помни.
Не струпах слава, злато, власт, пари – и тъй ще си умра – щастлив бездомник.
Два века стана как Ти паля свещ – и сипвам Ти в кандилцето елея.
И – моля Ти се, Боже, с глас горещ? – додето през света се ветролея! –
на хората докрай да се раздам – за мен е твърде просто и логично.
Защото този свят – не е ли храм, какво тук значи някаква си личност?
28 декемврий 2024 г. ...