thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Nov 23, 2018, 7:03 AM

Допир 

  Poetry » Love, Phylosophy
505 2 4

Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.

Аз летя от душа на душа,
и нощта ми е черното бяло:
и сега те докосвам с ръка
по дланта и горещото тяло.

Без лица се намираме в гръб:
от дете си такава – магична,
обаятелна, с погледнъж веднъж
разпиляваш света ми на срички.

Ти си мое небе и земя –
и посока, която поемам…
И дори да избухне света,
ти оставаш безкрайна вселена.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??