thedac (Димитър Драганов)
873 1129
23.11.2018 г., 7:03 ч.

Допир 

  Поезия » Любовна, Философска
485 2 4

Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.

Аз летя от душа на душа,
и нощта ми е черното бяло:
и сега те докосвам с ръка
по дланта и горещото тяло.

Без лица се намираме в гръб:
от дете си такава – магична,
обаятелна, с погледнъж веднъж
разпиляваш света ми на срички.

Ти си мое небе и земя –
и посока, която поемам…
И дори да избухне света,
ти оставаш безкрайна вселена.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??