23 нояб. 2018 г., 07:03

Допир 

  Поэзия » Любовная, Философская
490 2 4

Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.

Аз летя от душа на душа,
и нощта ми е черното бяло:
и сега те докосвам с ръка
по дланта и горещото тяло.

Без лица се намираме в гръб:
от дете си такава – магична,
обаятелна, с погледнъж веднъж
разпиляваш света ми на срички.

Ти си мое небе и земя –
и посока, която поемам…
И дори да избухне света,
ти оставаш безкрайна вселена.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??