vessli (Весли Векселбергерова)
6 4
Oct 22, 2009, 12:39 AM

Допир 

  Poetry
844 0 2

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта
– умират, предадени!
Всичко сивее след мен,
все по-сив е всеки мой ден
– измамен, наказан!
Няма миг покой,
светът вечен не е мой
– безволев, безстрастен!
Искам да имам душа,
искам да вярвам в това
– стига, предавам се!
Нека се ронят сълзи,
нека грехът да боли
– нека да страдаме!
Затова плачеш ти,
затова съществуват мечти
– за да повярваме!

© Весли Векселбергерова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??