22 oct 2009, 0:39

Допир 

  Poesía
842 0 2

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта
– умират, предадени!
Всичко сивее след мен,
все по-сив е всеки мой ден
– измамен, наказан!
Няма миг покой,
светът вечен не е мой
– безволев, безстрастен!
Искам да имам душа,
искам да вярвам в това
– стига, предавам се!
Нека се ронят сълзи,
нека грехът да боли
– нека да страдаме!
Затова плачеш ти,
затова съществуват мечти
– за да повярваме!

© Весли Векселбергерова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??