vessli (Весли Векселбергерова)
6 4
22.10.2009 г., 0:39 ч.

Допир 

  Поезия
843 0 2

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта
– умират, предадени!
Всичко сивее след мен,
все по-сив е всеки мой ден
– измамен, наказан!
Няма миг покой,
светът вечен не е мой
– безволев, безстрастен!
Искам да имам душа,
искам да вярвам в това
– стига, предавам се!
Нека се ронят сълзи,
нека грехът да боли
– нека да страдаме!
Затова плачеш ти,
затова съществуват мечти
– за да повярваме!

© Весли Векселбергерова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??