Доскоро I

Oct 24, 2014, 11:14 PM

Poetry » Love

466 0 3

Не пусках в себе си света.
Сърдита бях му. Дълго време.
Осмислената пустота
заплашваше да ме превземе.
Дълбоко някъде кървях.
И бях затворила вратата
за всеки необмислен смях,
за всеки необязден вятър.
Не виждах смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът – болен и несмел…
Мечтите – затревена нива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Доскоро I

Want to read more?

Random works