Доскоро I

24 oct 2014, 23:14

Poesía » De amor

469 0 3

Не пусках в себе си света.
Сърдита бях му. Дълго време.
Осмислената пустота
заплашваше да ме превземе.
Дълбоко някъде кървях.
И бях затворила вратата
за всеки необмислен смях,
за всеки необязден вятър.
Не виждах смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът – болен и несмел…
Мечтите – затревена нива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Доскоро I

Искате да прочетете повече?

Propuestas