24.10.2014 г., 23:14 ч.
Доскоро I
Не пусках в себе си света.
Сърдита бях му. Дълго време.
Осмислената пустота
заплашваше да ме превземе.
Дълбоко някъде кървях.
И бях затворила вратата
за всеки необмислен смях,
за всеки необязден вятър.
Не виждах смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът – болен и несмел…
Мечтите – затревена нива.
Но изведнъж изтръпнах аз.
Като със нож нощта разсече
изпълнен с първобитна страст
един твой поглед отдалече.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно - любовта е най-великата сила!
-
Хубаво, както винаги!
Поздрав Нина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Интересно написано, с оригинални метафори, живо и образно:
"Не виждам смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът - болен и несмел,
мечтите - затревена нива."
До онзи миг, който с един поглед променя всичко.
Поздравявам те и ти желая радост и ведро настроение!