Мастилените думи изпод пръстите отново избледняват неизречени. (Умират бавно... бързо бяха писани,) в очите отразени... непрочетени. Разстрелват във сърцето... като в нищото... Отеква гръм... и бързо се стаява. Един живот оставен е по листите, една любов... която се стопява. Въздиша всяка дума след умората, безспирно да кълне... и да прощава. След черно-бяла тишина... прелистена, огромна болка... винаги остава.
Днес ми се въртяха едни мисли за стих и бяха, точно неща за ДУМИТЕ. Нищо не написах, но е ималo защо, явно не сме изгубили оная връзка двете за емоциите, които ни спохождат! Ти си написала това, което беше в главата ми днес, освен другите неща Поздравявам те от сърце, написано е прекрасно, скъпа!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.