22.03.2008 г., 19:18 ч.

Думи 

  Поезия » Друга
1239 0 28
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото...
Отеква гръм... и бързо се стаява.
Един живот оставен е по листите,
една любов... която се стопява.
Въздиша всяка дума след умората,
безспирно да кълне... и да прощава.
След черно-бяла тишина... прелистена,
огромна болка... винаги остава.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??