22 мар. 2008 г., 19:18

Думи 

  Поэзия » Другая
1225 0 28
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото...
Отеква гръм... и бързо се стаява.
Един живот оставен е по листите,
една любов... която се стопява.
Въздиша всяка дума след умората,
безспирно да кълне... и да прощава.
След черно-бяла тишина... прелистена,
огромна болка... винаги остава.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??