Jan 8, 2008, 2:47 PM

Думи 

  Poetry » Phylosophy
563 0 8

Умираха учудени фантазиите ни

в бездънните хангари на душите

и пристъпи на нови метастази

лъчите на мечтите ни строшиха.

 

Едва-едва повдигна мракът

косматото си черно було

и кротко зъбите затракаха

поредните зловещи хули.

 

И светло стана, толкоз светло,

че светлината пречи ти да виждаш,

а хулите звучаха като клетва

и живите във гробници зазиждат.

 

Нека всеки от нас се огледа тук

и да се замисли за думите си

към човека на отсрещната страна.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??