Умираха учудени фантазиите ни
в бездънните хангари на душите
и пристъпи на нови метастази
лъчите на мечтите ни строшиха.
Едва-едва повдигна мракът
косматото си черно було
и кротко зъбите затракаха
поредните зловещи хули.
И светло стана, толкоз светло,
че светлината пречи ти да виждаш,
а хулите звучаха като клетва
и живите във гробници зазиждат. ...