8 ene 2008, 14:47

Думи 

  Poesía » Filosófica
586 0 8

Умираха учудени фантазиите ни

в бездънните хангари на душите

и пристъпи на нови метастази

лъчите на мечтите ни строшиха.

 

Едва-едва повдигна мракът

косматото си черно було

и кротко зъбите затракаха

поредните зловещи хули.

 

И светло стана, толкоз светло,

че светлината пречи ти да виждаш,

а хулите звучаха като клетва

и живите във гробници зазиждат.

 

Нека всеки от нас се огледа тук

и да се замисли за думите си

към човека на отсрещната страна.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??