Nov 5, 2009, 2:50 PM

___думи___ 

  Poetry » Other
503 0 3
Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му,
самоубийствено остри,
нарязват сърцето ми.
То стана на пихтия
и повръщам кръв.
Замених сърцето си с каменна плоча,
а кръвта си - с течен азот.
Но думите пак попиват в сетивата ми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Random works
: ??:??