sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
5 нояб. 2009 г., 14:50

___думи___ 

  Поэзия » Другая
465 0 3

 

 

Тишината говори

колко ненужни са думите.

До ушите на глухите те не достигат.

 

Изпреварвайки вятъра,

те отсичат крилата му,

самоубийствено остри,

нарязват сърцето ми.

То стана на пихтия

и повръщам кръв.

 

Замених сърцето си с каменна плоча,

а кръвта си - с течен азот.

Но думите пак попиват в сетивата ми.

Душата ми татуират.

 

Тишината говори

колко болящи са думите.

Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?

 

 

 

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??