sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
5.11.2009 г., 14:50 ч.

___думи___ 

  Поезия » Друга
460 0 3

 

 

Тишината говори

колко ненужни са думите.

До ушите на глухите те не достигат.

 

Изпреварвайки вятъра,

те отсичат крилата му,

самоубийствено остри,

нарязват сърцето ми.

То стана на пихтия

и повръщам кръв.

 

Замених сърцето си с каменна плоча,

а кръвта си - с течен азот.

Но думите пак попиват в сетивата ми.

Душата ми татуират.

 

Тишината говори

колко болящи са думите.

Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?

 

 

 

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??