___думи___

5.11.2009 г., 14:50 ч.

_думи_

Поезия » Друга

504 0 3

Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му,
самоубийствено остри,
нарязват сърцето ми.
То стана на пихтия
и повръщам кръв.
Замених сърцето си с каменна плоча,
а кръвта си - с течен азот.
Но думите пак попиват в сетивата ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Искате да прочетете повече?

Предложения

_думи_