Jun 27, 2007, 1:10 PM

ДУША 

  Poetry
1088 0 6
 

Замълчи и не рови във огъня с ръце,

в кървяща рана ти не слагай пръсти -

душата ми на къс да разсечеш,

тя парещия кръст не ще захвърли!

Че тя е пътник във пустиня,

оазис истински жадува,

като врабче, замръзнало в съня си,

тя свойта пролет пак сънува...

Пожъна всичко в нас животът,

но пламъче пак грее закачливо.

Дано запазя аз в душата

поне едничко зрънце живо!

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??