27 jun 2007, 13:10

ДУША 

  Poesía
1089 0 6
 

Замълчи и не рови във огъня с ръце,

в кървяща рана ти не слагай пръсти -

душата ми на къс да разсечеш,

тя парещия кръст не ще захвърли!

Че тя е пътник във пустиня,

оазис истински жадува,

като врабче, замръзнало в съня си,

тя свойта пролет пак сънува...

Пожъна всичко в нас животът,

но пламъче пак грее закачливо.

Дано запазя аз в душата

поне едничко зрънце живо!

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??