Замълчи и не рови във огъня с ръце,
в кървяща рана ти не слагай пръсти -
душата ми на къс да разсечеш,
тя парещия кръст не ще захвърли!
Че тя е пътник във пустиня,
оазис истински жадува,
като врабче, замръзнало в съня си,
тя свойта пролет пак сънува...
Пожъна всичко в нас животът,
но пламъче пак грее закачливо.
Дано запазя аз в душата
поне едничко зрънце живо!