В непонята на моята гръд
поднебесен безглас заговори -
вдъхновен от изгаряща плът,
ме понесе в мечтите нагоре...
Изкушена, душата ми спря
върху два тънкоустни рубина,
сякаш в техния блясък съзря
изтъкана от чувства коприна.
И във поглед от сини вълни
се окъпа и дави до дъно,
улови в необята звезди
и ги хвърли в небето безсънно...
И напуснала тялото мое,
тя прие красотата за свое...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Бъдете!!!