15 апр. 2011 г., 22:02

Душа 

  Поэзия » Любовная
1057 0 19

В непонята на моята гръд

поднебесен безглас заговори -

вдъхновен от изгаряща плът,

ме понесе  в мечтите нагоре...

 

Изкушена, душата ми спря

върху два тънкоустни рубина,

сякаш в техния блясък съзря

изтъкана от чувства коприна.

 

И във поглед от сини вълни

се окъпа и дави до  дъно,

улови в необята звезди

и ги хвърли в небето безсънно...

 

И напуснала тялото мое,

тя прие  красотата за свое...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??