15.04.2011 г., 22:02 ч.

Душа 

  Поезия » Любовна
1098 0 19
В непонята на моята гръд
поднебесен безглас заговори -
вдъхновен от изгаряща плът,
ме понесе в мечтите нагоре...
Изкушена, душата ми спря
върху два тънкоустни рубина,
сякаш в техния блясък съзря
изтъкана от чувства коприна.
И във поглед от сини вълни
се окъпа и дави до дъно,
улови в необята звезди
и ги хвърли в небето безсънно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
: ??:??