Nov 11, 2007, 2:31 PM

Душата 

  Poetry » Other
1406 0 30

Душата моя, птица бяла,

с ефирни ангелски крила.

Към висини далечни полетяла,

но не небесни, а към хорските сърца.

 

Често неразбирана, ранявана,

от тъмните блюстители в нощта.

В нечестност и във гордост обвинявана...

Но пътя тя избира си сама.

 

Даряваща усмивка всеотдайна,

не чакаща отплата за това.

Единствена радост за награда,

са сгрените с любов сърца.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??