11.11.2007 г., 14:31 ч.

Душата 

  Поезия » Друга
1404 0 30

Душата моя, птица бяла,

с ефирни ангелски крила.

Към висини далечни полетяла,

но не небесни, а към хорските сърца.

 

Често неразбирана, ранявана,

от тъмните блюстители в нощта.

В нечестност и във гордост обвинявана...

Но пътя тя избира си сама.

 

Даряваща усмивка всеотдайна,

не чакаща отплата за това.

Единствена радост за награда,

са сгрените с любов сърца.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??