11 nov 2007, 14:31

Душата 

  Poesía » Otra
1405 0 30

Душата моя, птица бяла,

с ефирни ангелски крила.

Към висини далечни полетяла,

но не небесни, а към хорските сърца.

 

Често неразбирана, ранявана,

от тъмните блюстители в нощта.

В нечестност и във гордост обвинявана...

Но пътя тя избира си сама.

 

Даряваща усмивка всеотдайна,

не чакаща отплата за това.

Единствена радост за награда,

са сгрените с любов сърца.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??